Ја има само со бугарски букви а од Македонци со потекло од Егејска Македонија протерани во Бугарија за време на балканските војни.
Деспо ле, Деспо Дилбаско!
Седнала е Деспа, седнала
покрай ми то бел Дунав,
шарен ми гергев прид нея,
на гергев везе и плаче,
на Дунав лютом се кълне:
- Дунав ми, бел ми Дунав!
Седам години да течеш,
от седам сетни да запреш,
да ти присахне одата,
да ти беляе песоко,
да ти испукат рибите.
Тогай Дунав отговори:
- Деспо ле, Деспо Дилбаско!
Дунав що й Дунав одреви:
що ти сам толко втесал,
та ти ме лютом кълнеш?
Деспа му вели, говори:
- Дунав ми, бел ми Дунаве!
Що ми удави мой брата
сос триста души сватови,
сос дванаесет михтарджии,
с млада невеста по него,
брата ми девер до него,
милна ми сестра до невеста,
що ми млади удави?
Дунав й вели, говори:
- Деспо ле, Деспо Дилбаско!
Дунав що й Дунав одреви:
Той милин брат сам си втеса,
та си удави сватови,
млада невеста по него
и дванаесет михтарджии,
брата му девер до него,
милна му сестра до невеста.
Вчера Господ от тука помина,
та ми поръча, наръча:
"Дунав ми, бел ми Дунаве!
Деспина врата Дилбаскин,
сватба чини първнио ден на Великден,
свето върват на църквата,
на църквата да си комкат.
Ти да гу него удавиш,
че се с мене пеза бие!
Ако не гу удавиш,
да ти исахне одата,
да ти песок беляе,
да ти рибите испукат."
Затова го язи удави,
оти Господ поръча,
поръча, Деспо, наръча.
http://liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/234.htm
http://liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/content.htm